Фламенко
История
Фламенкото произхожда от Андалусия, Испания. То е форма на песен, танц и инструментална музика (предимно китара), която често се свързва с андалуските цигани от южна Испания. Там циганите се наричат “Gitanos”. Корените на фламенкото лежат в миграцията на ромите от северозападна Индия към Испания около IX и XIV век. Те донасят със себе си музикални инструменти като камбани, дървени кастанети и тамбури, а също и песни и танци. В Испания индийските мигранти се срещат с богатата култура на сефарадските евреи и маврите. “Тяхната вековна културна смесица създава уникална форма на изкуството, известна като фламенко.”*
Фламенкото включва пеене (cante), свирене на китара (toque) , танц (baile), ръкопляскане (palmas) и щракане с пръсти (pitos).
Най-старият запис на фламенкото е в книгата “Мароканските писма” (Las Cartas Marruecas ) на Хосе Кадалсо (José Cadalso, автор, поет, драматург и есеист в епохата на просвещението и полковник на Кралската испанска армия) от 1774 година.
Танцът е популярен в цял свят и се преподава в многа страни. Интересен факт, е че в Япония има повече фламенко школи отколкото в Испания.
Танцът е обявен от ЮНЕСКО за един от шедьоврите на устното и нематериалното наследство на човечеството на 16 ноември 2010 година.
Музика
Същността на фламенкото е песента. Стиловете са разделени на три категории: “дълбока песен”, “междинна песен” и “лека песен”. Всеки стил се отличава с характерен ритъм и структура на акордите.
Мелодиите за песните са характеризират с: микротоничност (наличие на интервали по-малки от полутона); плавен преход от една нота към друга; кратка текстура или гама; енгармонична скала (постепенно прогресиране от четвърт тонове); настойчивост върху съседни хроматични ноти; барокови орнаменти с експресивна функция; липса на редовен ритъм т.е. ритъмът на песента се различава от ритъма на съпровода; изразяване на тъжни и горчиви чувства; мелодична импровизация.
Ритъмът е 12/8.
Използваните инструменти са: фламенко китара, кастанети и кахон. Кахонът е перкусионен инструмент. Той представлява голяма правоъгълна кутия с отвор (като на китарата) от едната страна.
Фламенко танцьорите са известни като bailaores и bailaoras. Те са сериозни и страстни.
Изпълнители
Сред най-великите на XX век са: Антония Мерке, Висенте Ескудеро, Кармен Амая Encarnación López, Хосе Греко и Пилар Лопес. Също така и трупите на Антонио Росарио и Сименес-Варгас.
И още – Антонио Гадес, Кристина Хойос, Хосе Греко II, Лола Греко и съвремениците Ева ла Йербабуена, Хоакин Кортес, Антонио Каналес, Белен Мая и Хуана Амая и други.