Пачанга
История
Пачангата произхожда от Куба и Карибите от края на 18-ти век.
След Втората световна война Ню Йорк преживява вълна от кубинска имиграция. По това време Куба претърпява няколко социални и икономически кризи, включвайки и дестабилизация на международните пазари на захар и тютюн и граждански промени, които допълнително разрушават крехката кубинска република. И така преселването на кубинците в САЩ популяризира пачангата в края на 50-те и началота на 60-те години на XX век.
Музиката
Пачангата произхожда от Чарангата. Чарангата е смес от френски и афро-карибски танцов и музикален стил. Разликата е в използваните инструменти. При чарангата използваните инструменти са цигулка, флейта, рога, и барабани, а при пачангата – пиано, бонго, конга, тимбали, тромпет, каубел, гуиро и контрабас.
През 1959 г. Едуардо Дейвидсън написва песента “La Pachanga”, която постига международно признание през 1961 г. и е лицензирана в три версии.
След влизането на Фидел Кастро на власт в Куба през 1959 година, епицентъра на кубинската музика достига до другите острови и САЩ.
Стъпки
Кубинците описват пачангата като “щастлив танц” с аромат на Чарлстън, заради двойното огъване и изправяне на коленете.
Основната стъпка се състои в огъване и изправяне на коленето, но не изцяло изправени колене. Набляга се на теглото и енергията. Преместването от един крак на друг създава илюзията за плъзгане.