Румба
История
Терминът “румба” се е използвал в началото като синоним на “парти” в северна Куба. От края на XIX и началото на XX век започва да се използва за обозначаване на музиката и танца румба.
Румбата се разработва като танц през втората половина на XIX век от няколко африканско-кубински работници в бедните квартали на Хавана и Матанзас. Някои етномузиколози твърдят, че от урбанизацията на селските робски песни идва румбата. Подобно на блуса, разпространяващ се от Сащ, румбата започва своето развитие като улична музика танцувана предимно от работническата класа, но в крайна сметка става национален музикален стил в Куба.
Има три основни стила румба и всеки от тях се различава с характерен танц, ритъм и пеене. Те са: yambú, columbia и guaguancó.
Смята се, че румбата е пренесена в Париж през 1920 година от Алседес Кастеланос.
Във Великобритания за пръв път е демонстрирана румбата през 1930 г. от фреската двойка Шапул в Лондон в “Кафе дьо Пари”.
Стъпки и ритъм
Румбата е най-бавният танц сред латиноамериканските танци, наричат го “танцът на любовта”. Смята се, че движенията и са заимствани от танца “контраданс”.
По време на танца се извършват характерни, сложни и много красиви стойки и фугури. Стъпките са бавни и резки, краката трябва да се държат “заключени” (опънати). Бедрата също са важни, защото се използват постоянно, за да бъде танца красив.
Темпото се брои – две, три, четири, раз. Раз се пропуска като стъпка , то служи само за удължаване на танца, което пък то своя страна води до усещането за продължителност, нежност и пълнота в движенията.
Като състезателен танц румбата се смята за почивката между другите по-енергични и ритмични латино танци.
Ритъмът на румбата е повлиян от културата на чернокожите роби, които са доведени от Испания и Западна Африка в Куба.
През 1935 г. е направен филмът “Румба” в САЩ. В главната роля е Джордж Рафт, които играе ролята на изтънчен танцьор. Този филм има голямо влияние върху румбата и я превръща в най-популярния танц в Америка.