История

  Ламбадата е танц  от Пара, Бразилия. Танцът става популярен през 80-те години най-вече във Филипините, Латинска Америка и Карибите. В Ламбадата има стъпки от танците forró, салса, меренге, maxixe (максикс) и каримбо.

  В ламбадата танцьорите обикновено танцуват с извити крака, като стъпките са от едната на другата страна, въртящи се или люлеещи се и ясно изразено движение на бедрата.

  Жените носят къси поли, а  мъжете дълги панталони.

  Каримбото е известен още като забраненият танц от периода, когато Бразилия е португалска колония. Танцувал се е в северната част на страната. Каримбото е бил романтичен и много чувствен танц, включвал  е много завъртания на женската танцьорка. Музиката е била на ритъма на барабаните, изработващи се от дървени стволове и изтънени с огън. Каримбото е включвало само странични движения, множество завъртания и движения на бедрата, което днес става основата на ламбадата.

  След известно време, този нов тип музика започва да се нарича “силния ритъм” и “ритмите на ламбада”, от местната радиостанция в Белим.

  Новият термин “Ламбада” е имал силна привлекателност и е започнал да се свързва със стария танцов стил Каримбо. 

  За баща на каримбото (ламбадата) се смята Пиндука. Той е бразилски музикант и певец  от северната част на Бразилия.  През 1976 г. издава песента “Ламбада”  (Sambão) номер 6 в албума “No embais of carimbó”. Това е първият бразилски запис под етиката на Ламбадата.

  Едно от местата, където може да се танцува ламбада е в нощния клуб “Ламбар” в Сао Пауло, Бразилия.